-
1 bretteur,
se m., f. (de brette) 1. ост. който обича да се бие със сабя; 2. който знае да се бие добре със сабя. -
2 épée
f. (spatha "large épée а deux tranchants") 1. меч, сабя, шпага; coup d'épée удар със сабя; 2. човек, който владее добре шпагата. Ќ а la pointe de l'épée с оръжие в ръка, насила, със заплашване; avoir l'épée sur la gorge ножът ми е опрял до гърлото; coup d'épée dans l'eau напразни усилия, напразен труд, дупка в морето; il a fait un bon coup d'épée той направи голяма глупост; il est brave comme son épée храбър, смел е като лъв; la main de l'épée дясната ръка; épée de chevet човек, към когото се обръщаме при всякаква нужда; l'épée de Samson ченета; épée de Damoclès неизбежна опасност; brave comme une épée много смел; couché comme l'épée du roi който си е легнал да спи облечен; jouer de l'épée а deux talons избягвам; passer au fil de l'épée подлагам на безмилостна сеч; mettre, pousser l'épée dans les reins de qqn. преследвам някого по петите; вадя душата на някого; quiconque se sert de l'épée périra de l'épée който нож вади, от нож умира; remettre l'épée dans le fourreau прекратява неприятелските действия; прекратявам войната; rendre son épée капитулирам, предавам се като пленник. -
3 enferrer
v.tr. (de en- et fer) пронизвам със сабя, с меч; s'enferrer 1. натъквам се на меч, на сабя; 2. прен. уплитам се в собствените си лъжи. -
4 fer
m. (lat. ferrum) 1. желязо; fer natif самородно желязо; fer doux ковко, меко желязо; fer battu ковано желязо; fer en barres желязо на пръчки; fer fondu лято желязо, чугун; paille de fer железни стружки, отпадъци; 2. поет. меч, сабя, кама; croiser le fer дуелирам се със сабя; 3. техн. желязна част на сечиво; le fer de la charrue лемежа на плуга; le fer d'une flèche желязната част, острието на стрела; 4. pl. окови, вериги, белезници; 5. поет. затвор; плен, робство; porter des fers роб съм; 6. pl. форцепс; accouchement avec les fers раждане с форцепс; 7. fer а repasser ютия; coup de fer бързо гладене; 8. разш. sels de fer железни соли; les épinards contiennent du fer спанакът съдържа желязо. Ќ battre le fer quand il est chaud погов. желязото се кове, докато е горещо; chemin de fer железница; discipline de fer желязна, строга дисциплина; fer а cheval подкова; fer а friser маша за къдрене на коси; tête de fer твърдоглав, упорит човек; une volonté de fer желязна, твърда воля; un homme de fer твърд, непоколебим човек; rideau de fer желязната завеса. -
5 sabre
m. (hongr. szàblya) 1. сабя; 2. прен. военните, военни власти; 3. фехтовка (със сабя); 4. инструмент за подстригване на храсти; 5. разг. бръснач с много дълго острие. Ќ le sabre et le goupillon Армията и Църквата. -
6 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
7 balafre
f. (croisement de l'a. fr. leffre "lèvre" et de balèvre "les deux lèvres" par anal. de forme entre les lèvres et la plaie) дълга рязка, белег по лицето, причинен от удар със сабя и др. -
8 botte2
f. (it. botta "coup") удар ( със сабя). Ќ porter une botte2 а qqn. задавам на някого внезапно бърз и труден въпрос (с което го поставям в затруднение); proposer la botte2 а qqn. предлагам секс на някого. -
9 embrocher
v.tr. (de broche) 1. нанизвам, набождам на шиш; 2. разг. пробождам (със сабя, щик). Ќ Ant. débrocher. -
10 épéisme
m. (de épée) фехтоване със сабя. -
11 épéiste
m. (de épée) фехтовач със сабя. -
12 ferraillement
m. (de ferrailler) 1. несръчен бой със сабя, с шпага; 2. звук от удряне на желязо. -
13 ferrailler
v.intr. (de ferraille) 1. бия се несръчно със сабя, с шпага; 2. кънтя ( за желязо). -
14 pourfendeur
m. (de pourfendre) 1. човек, който разсича на две със сабя; 2. прен., ирон. самохвалко. -
15 pourfendre
v.tr. (de pour et fendre) 1. разсичам на две (със сабя); 2. прен., ирон. нападам. -
16 sabrer
v.tr. (de sabre) 1. сека, разсичам, удрям със сабя; 2. изсичам, избивам; 3. прен., разг. претупвам набързо, надве-натри; 4. критикувам; 5. разш. браздя, набраздявам (за бръчки); 6. техн. почиствам кожи от растителни остатъци по тях. -
17 sabreur
m. (de sabrer) 1. войник, който воюва със сабя; 2. груб войник. -
18 tuer
v.tr. (o. i., p.-к. lat. pop. °tutare, class. tutari "protéger") 1. убивам; уморявам, умъртвявам; tuer qqn. avec une épée убивам някого със сабя; tuer un adversaire en duel убивам противник в дуел; tuer un animal а la chasse убивам животно на лов; substance qui tue les insectes вещество, което убива насекомите; 2. прен. уморявам, изтощавам, съсипвам; ces escaliers me tuent тези стълби ме изтощават; 3. погубвам, унищожавам, съсипвам, провалям; la contrainte tue le désir принудата погубва желанието; se tuer 1. самоубивам се; убивам се; 2. прен. съсипвам се, преуморявам се; 3. убиваме се един друг. Ќ tuer le temps убивам времето (забавлявам се, за да мине време); tel tue qui ne pense que frapper понякога човек може да направи по-голямо зло, отколкото е искал да направи. Ќ Ant. épargner, sauver. -
19 canne
f. (lat. canna "roseau") 1. тръстика, Arundo donax; canne а sucre захарна тръстика, Saccharum officinarum; 2. бастун, тояга; 3. право стебло на някои растения (бамбук и др.); 4. нар. крак; avoir des cannes de serin много слаби крака. Ќ canne blanche слепец; canne-épée бастун със скрита сабя в него; canne а pêche въдица. Ќ Hom. cane.
Перевод: с французского на болгарский
с болгарского на французский- С болгарского на:
- Французский
- С французского на:
- Болгарский
